„Байки“ от Адам Мицкевич е сборник с басни, написан в края на XIX век. Това произведение отразява таланта на Мицкевич към разказването и поетичния изказ, вплитайки морални поуки в алегорични разкази с участието на животни и митични елементи. Книгата представя теми за човешката природа и критиката на обществото през призмата на въображаеми повествования. Сборникът включва различни басни, разглеждащи теми като приятелството, лидерството и конфликта между властта и отговорността. Например баснята „Жабите и техният цар“ показва как стремежът към власт може да доведе до неочаквани последици. Други истории, като „Заекът и жабата“, подчертават страхливостта и смелостта. Мицкевич умело използва антропоморфни герои, за да предаде морални поуки, често завършвайки с трогателни размисли за поведението и обществените норми. Басните служат като непреходно напомняне за добродетелите и пороците и привличат еднакво и деца, и възрастни.