„Moja Pierwsza Bitwa: Opowiadanie Sierżanta“ на Адам Мицкевич е художествено повествование, написано в началото на XX век. Книгата разказва за преживяванията на млад войник, който ярко описва първата си среща с битката, правейки паралели между тръпката на войната и вълнението от първата любов. Тя пресъздава емоционалните сътресения на войника, докато той преминава през хаоса и другарството на войната, особено в контекста на полската военна история. Историята е представена през погледа на сержант, служещ в артилерията по време на значимата битка при Сточек. Главният герой споделя как се превръща от изпълнен с надежди новобранец в отговорен водач, изпитвайки радост и тревога, докато очаква завършека на военното си обучение. С разгръщането на битката той наблюдава отношенията на другарство между войниците, стратегическите движения на артилерията и вълнението, което следва грохота на оръдейната стрелба. Прекъсвано от хумор и размисли за храбростта, повествованието рисува ярка картина както на другарството, така и на ужасите на войната, като в крайна сметка възхвалява триумфа на полските сили дори пред лицето на огромното превъзходство на противника.