„Из Финландия с каруци“ от г-жа Алек-Туиди е пътепис, написан в края на XIX век. Творбата представя преживяванията на авторката по време на пътуването ѝ из Финландия, като описва пейзажите на страната, обичаите и очарователните странности на нейните жители. Повествованието се съсредоточава върху наблюденията на авторката по време на пътуванията ѝ, включително срещите ѝ с местните хора и културните елементи, които определят финландския начин на живот. В началото на книгата читателят се запознава с първите впечатления на авторката от Финландия при пристигането ѝ в Хелсингфорс (днешен Хелзинки). Придружавана от сестра си и приятелка, авторката се възхищава на красотата и особеностите на финландското общество. Тя коментира уникалния начин на придвижване във Финландия, гостоприемството на местните жители и първите си впечатления от местните обичаи и езици. Тази част подготвя читателя за нейното пътуване, съчетавайки лични анекдоти с ярки описания на пейзажа и очарователния старомоден финландски начин на живот, като същевременно загатва за по-дълбоки теми като приятелството, загубата и лечебната сила на пътуването.