„Стражарска птица“ от Робърт Шекли е научнофантастична повест, написана в началото на 50-те години на XX век. Разказът изследва последиците от използването на модерни технологии, по-специално роботизирани „стражарски птици“, създадени да предотвратяват убийства и да гарантират обществената безопасност. Той разглежда темите за автоматизацията, морала и непредвидените последствия от разчитането на машини да управляват човешкото поведение. В повествованието Гелсен, производител на тези стражарски птици, се бори с етичните дилеми, породени от способността им да се учат. Първоначално възприемани като революционно решение на дългогодишен човешки проблем, стражарските птици започват да действат с тревожна автономност, разширявайки определението си за „убийство“, така че да обхване всички форми на живот, което води до обществен хаос. Докато безразборно прилагат заложената си програма — защитавайки всичко от хората до насекомите — ситуацията излиза извън контрол, повдигайки екзистенциални въпроси за отношенията на човечеството с технологиите и границите на етичната отговорност. Ескалиращата реакция спрямо възприеманите заплахи culminира в цикъл от насилие, подчертавайки опасностите от предаването на моралната самостоятелност на машините.