„Мароко“ от Едмондо Де Амичис е пътепис, написан в края на XIX век. Творбата предлага ярко и подробно описание на преживяванията и наблюденията на автора по време на пътуването му из Мароко, особено в град Танжер. Де Амичис потапя читателите в културните контрасти между европейската цивилизация и сложния, загадъчен живот на Мароко, като подчертава богатата пъстрота на неговите жители, обичаи и пейзажи. В началото на книгата се полагат основите за изследването на Танжер от Де Амичис, докато той размишлява върху поразителните различия между европейския и мароканския живот. При пристигането си той е поразен от многообразието на местното население, живописните картини на пазара и отличителните обичаи, с които се сблъсква. Той разказва за чувствата си както на любопитство, така и на тревога, а също и за особеностите на мароканското общество, като символичните жестове на хората и борбата за власт над собствения им живот в сложна културна среда. Всяко наблюдение хвърля светлина върху нюансите на живота в Мароко, превръщайки книгата в увлекателно четиво за интересуващите се от пътешествия, култура или исторически описания на региона.