„Спомени от 1870–71“ от Едмондо Де Амичис е исторически разказ, написан в края на XIX век. Творбата размишлява върху значими събития в Италия през 1870 и 1871 г., като се съсредоточава особено върху военните и културните промени, настъпили в страната по това време. Тя има за цел да пробуди емоциите и чувствата, свързани с националната гордост и войната, което я прави особено значима за младите италианци, които се стремят да разберат своята история. В началото на книгата авторът представя намерението си да събере различни текстове, свързани с ключови събития в Италия през този формиращ период. Де Амичис изразява първоначалното си колебание да създаде нещо, което, както се опасявал, би могло да се окаже просто сбор от разнородни теми. Въпреки това той осъзнава значението на тези текстове като свидетелства на очевидци, запечатали колективните преживявания, емоции и мисли от онези мигове. Повествованието преминава към пиемонтски герой, който размишлява върху спомените си от Флоренция, преди да замине за Рим, подчертавайки чувството на носталгия и дълбоките връзки, които хората изграждат със своята родина, както и красотата и значението на италианското изкуство и култура.