„Спомени от детството и училището“ на Едмондо Де Амичис е полуавтобиографичен мемоар, написан в края на XIX век. В това произведение авторът размишлява върху преживяванията от ранното си детство, особено върху времето, прекарано в училище, и значимите личности, които са му повлияли, като членове на семейството и гледачи. Повествованието е изпълнено с емоционални и ярки спомени, които разглеждат темите за невинността, природата, социалното неравенство и формиращата сила на образованието. В началото на мемоара читателят се запознава с ранното детство на автора и с конкретните спомени, които го определят. Той започва с трогателен спомен за игрите с покойния си брат, размишлявайки върху тайните на паметта и загубата. Описвайки семейния си произход, научаваме за баща му, банкер в живописно градче, и за идиличната природа около дома, в който е прекарал детството си. Авторът рисува ярка картина на своето обкръжение и споделя различни анекдоти, като например игривите си взаимодействия със съседските деца и обичта, която изпитвал към семейната прислужница Мадалена. Той улавя съчетанието от радост и меланхолия, белязало ранните му години, полагайки основите на по-задълбочен размисъл върху влиянието на преживяванията и взаимоотношенията върху изграждането на идентичността и разбирането на света.