„Военният живот: скици“ от Едмондо Де Амичис е сборник от скици, написани в края на XIX век. Творбата размишлява върху военния живот, по-специално върху преживяванията и чувствата на войниците по време на службата им, като предава темите за другарството, трудностите и саможертвата. Повествованието вероятно е изпълнено с живи описания и лични разкази, които подчертават ежедневните реалности и изпитанията, пред които са изправени войските, и служи едновременно като почит към тяхната отдаденост и като критика на военните начинания. В началото на сборника се запознаваме със сцена на изтощителен марш в горещ летен ден, когато войниците се трудят под безмилостното слънце и вихрещия се прах. Полкът напредва през безплоден пейзаж, като се подчертава физическата и психическата умора на войниците, които се справят с тежките условия чрез шеговити закачки, песни и другарство. Откъсът рисува изчерпателна картина на тяхната борба, изпълнена с богати описания на изтощението, жаждата и мимолетните надежди за отдих. Тази част ефективно задава тон на съчувствие към войниците и приканва читателите да се потопят в трогателните реалности на военния живот през онази епоха, като илюстрира не само страданието, но и дълбоките връзки, изградени между мъжете по време на службата.