„Логика, индуктивна и дедуктивна“ от Уилям Минто е научен трактат върху принципите на логиката, написан в края на XIX век. Трудът разглежда историческото развитие и практическото приложение на логическото мислене, като поставя акцент както върху индуктивните, така и върху дедуктивните методи. Минто възнамерява да предостави образователен ресурс за студенти и учени, целейки да развие логическото мислене като практическа дисциплина, като същевременно проследи историческите му корени. В началото на текста Минто очертава двойната цел на своя труд: да изследва историческото развитие на логическите форми и да укрепи практическото приложение на логиката за предотвратяване на грешки и заблуди. Той разсъждава върху основополагащите идеи на Аристотел, които служат като основа на разглеждането му на логическото мислене. В началните глави се полагат основите чрез обсъждане на произхода, обхвата и значението на логиката, като същевременно се въвеждат ключови понятия като силогизъм, дефиниция и класификация на съжденията. Разглеждането от Минто на взаимовръзката между ролята на логиката като защита срещу грешки и нейното историческо развитие подтиква читателите да се замислят върху по-широките последици от логическото мислене и неговата значимост в съвременния дискурс.