„Мечът на Александър“ от Камилу Каштелу Бранку е философски трактат, написан в началото на 1870-те години. Книгата разглежда сложни въпроси, свързани с динамиката между половете, през провокативна призма, като се спира на ролите и отношенията между мъжете и жените и предлага критика на обществените конвенции относно брака и верността. Чрез изследване на темите за любовта, автономията и обществените очаквания тя се занимава с идеи, които са били част от по-широките културни дебати в края на XIX век относно равенството между половете и сексуалния морал. Разказът е оформен като писмо до съсед, в което се описва оживена дискусия за последиците от отношенията, представени от Александър Дюма-син в „Мъж-жена“. Главният герой размишлява върху природата на любовта и брака, подчертавайки значението на истинската емоционална връзка пред сакраменталните съюзи, често възприемани като обществени капани. Чрез поредица от философски аргументи и ярки анекдоти текстът разглежда противоречията на брака, верността и личната свобода. В крайна сметка той призовава към преоценка на традиционните възгледи за любовта и отношенията, като предполага, че истинските връзки са от решаващо значение за хармонията и щастието в човешките партньорства.