„Дивата Испания (España agreste)“ от Абел Чапман и Уолтър Джон Бък е произведение по естествена история и мемоар на ловец-спортсмен, написано в края на XIX век. Авторите споделят богатия си опит от изследването на Испания, като се съсредоточават особено върху по-слабо познатите региони и богатото биоразнообразие на страната. Книгата умело преплита разкази за лов с наблюдения на дивата природа и скици на испанската култура, превръщайки се в уникален хибрид между приключенска литература и естествена история. Началото на „Дивата Испания“ подготвя читателя, като рисува ярък портрет на географските и културните контрасти в Испания, особено изтъквайки разнообразието от климат и пейзажи, характерни за Иберийския полуостров. Авторите представят заниманията си като спортсмени-натуралисти, подробно описвайки изследователските си пътувания из дивите местности на Андалусия, определена като „старосветски кът на Европа“. Те обсъждат предизвикателствата при придвижването из суровата провинция, срещите с местната флора и фауна и загатват за богатството на предстоящите преживявания, включително вълнението от лова на диви свине и спокойната красота на природния свят. Предговорът утвърждава стремежа им да уловят както спортния аспект, така и необуздания дух на пейзажа, канейки читателите да се присъединят към приключенията им.