„Средновековни английски женски манастири, ок. 1275–1535 г.“ от Айлийн Пауър е историческо изследване, написано в началото на XX век. Трудът има за цел да представи обзор на манастирския живот в Англия през определен период, обхващащ времето от края на XIII до началото на XVI век. Основното внимание е насочено към ежедневната действителност, социалната структура и социално-икономическите фактори, които влияят върху живота на монахините през късното Средновековие, като се предлагат сведения за мотивите им да приемат монашески обет и за последиците от техния избор. В началото на книгата авторката въвежда понятието женски манастири, като описва подробно разнообразието, разпределението и значението на обителите в тогавашна Англия. Съществували приблизително 138 женски манастира, повечето от които принадлежали към бенедиктинския и цистерцианския орден. Пауър подчертава, че повечето монахини произхождали от висшите съсловия, а манастирите служели като места, където жени с благороден произход можели да намерят убежище, да последват религиозно призвание или в някои случаи да бъдат изпратени против волята си. Главата очертава различните мотиви за постъпване в тези религиозни институции, включително семейния натиск, икономическата необходимост и възможностите, които женските манастири предоставяли на жените, търсещи уважавано място в обществото.