„Мария: Книга за любовта“ от Петер Нансен е роман, написан в края на XIX век. Разказът се върти около главната героиня Мария и изследва темите за любовта, предаността и сложността на взаимоотношенията през погледа на дълбоко замислен герой. Нансен сякаш се задълбочава в романтичния идеализъм, съпоставен с суровите реалности на любовта и обществените очаквания. В началото на книгата е представен страстен и склонен към самоанализ разказвач, който изразява дълбока обич към Мария — въплъщение на неговата идеална жена. Той размишлява върху връзката им, противопоставяйки трайността на любовта си към нея на мимолетните отношения с други жени. Докато разказвачът се бори с болката от възможната ѝ загуба, той възвеличава нейната чистота, невинност и присъща красота, въвличайки читателя в своя свят на романтичен копнеж и философски размисли за по-дълбокото значение на любовта. Тонът е едновременно благоговеен и меланхоличен, подготвяйки почвата за разгръщането на сложна любовна история, преплетена с темите за желанието, загубата и себепознанието.