„Политическата борба в Италия“, том 3, от Алфредо Ориани е исторически труд, написан в началото на XX век. Тази творба предлага изчерпателен анализ на политическата борба в Италия през критичния период от 476 до 1887 г., като се съсредоточава особено върху движенията за обединение и взаимодействието между различните политически фракции. Текстът описва напреженията и преобразуванията в управлението на Италия, очертавайки ключовите дейци и идеологии, формирали пътя на нацията към единство. В началото на тома авторът създава необходимия контекст, представяйки политическата обстановка в Италия в края на 1857 г. Той илюстрира постоянното влияние на реакционните правителства в противовес на нарастващите либерални идеи, като подчертава разочарованието на реформаторските движения, които силно разчитали на ръководството на личности като Кавур и Гарибалди. В повествованието подробно са изложени решаващи събития, като революционните действия, раздвижили народните маси в отговор на потисническите режими, и сложните отношения с чуждите сили, особено несигурния съюз с Франция. Тази начална част задава тон на неотложност и конфликт, полагайки основата за разбирането на сложната динамика, която ще доведе Италия до нейното окончателно обединение.