„Проблеми на генетиката“ от Уилям Бейтсън е научно издание, написано в началото на XX век. Книгата разглежда основополагащите понятия на генетиката, като се съсредоточава по-специално върху явленията изменчивост и наследственост през призмата на менделовите методи. Бейтсън задълбочено изследва критично биологичните принципи, стремейки се да изясни връзката между генетиката и теорията на еволюцията. В началото на книгата Бейтсън представя контекста на своите лекции, изтъквайки значението на изследването на изменчивостта и наследствеността като решаващи компоненти за разбирането на еволюцията. Той разсъждава върху историческите възгледи за видовете и разновидностите, подчертавайки необходимостта от по-строг анализ, за да бъдат преодолени неясните определения, които традиционно са обграждали тези понятия. Чрез повторното откриване на труда на Мендел той защитава систематичното изследване на генетичните явления, като твърди, че закономерностите и различията, наблюдавани при изменчивостта, могат да хвърлят светлина върху основните характеристики на живите организми. Тази уводна част подготвя почвата за по-подробно обсъждане на генетичните фактори и последиците им за еволюцията, въвличайки читателите в сложно, но завладяващо изложение на биологията.