„Наивни разкази“ от Фелипе Триго е сборник с кратки разкази, написани в началото на XX век. Творбата изследва темите за невинността, любовта и младостта през призмата на различните си герои, отразявайки отношенията в обществото и индивидуалните емоционални преживявания. В началото на „Наивни разкази“ читателите се запознават с младо момиче, което се подготвя да излезе вечерта. Докато тя набързо се разкрасява, нейният спътник, който очевидно се възхищава на красотата ѝ, изпитва смесица от гордост и тревога заради късното им пристигане. Взаимоотношенията им разкриват не само суетата на момичето, но и нежните чувства на момчето към нея, подчертавайки неизказаната връзка помежду им. Повествованието потапя читателя в атмосфера на младежка романтика и обществени очаквания, загатвайки за темите за класовите различия и невинността, като същевременно подготвя почвата за разгръщащите се истории за близост и емоционално изследване в целия сборник.