„Писма без адрес“ от сър Франк Атълстан Суитнъм е сборник от писма, завършен в края на XIX век. Писмата изглежда представляват дълбоко лични размишления, вероятно написани от дипломат и пътешественик, който чрез изразителна проза споделя мислите си по различни теми като любовта, природата и човешката близост. Творбите отразяват наситена източна атмосфера, свидетелстваща за очарованието на автора от земите, които е посетил. В началото на книгата писмата са представени като посмъртен сборник от творби на починал приятел. Редакторът споделя намерението на приятеля за тези писма, като отбелязва, че те могат да намерят отклик у малцина читатели, които търсят утеха и разбиране в собствения си житейски опит. Разказът започва с пленително описание на залез, видян от Хълма на самотата, съчетаващо духовен и почти благоговеен тон с проницателно наблюдение на красотата на природата, като същевременно въвежда темите за копнежа и екзистенциалното съзерцание. Това първоначално вглеждане подготвя почвата за поредица от размишления, които се лутат сред лични мисли за живота, любовта и човешката същност.