„История на Индиите“ от Бартоломе де лас Касас е исторически разказ, написан в края на XVI век. Творбата документира европейската колонизация на Америките, като се съсредоточава особено върху малтретирането на коренните народи от испанците и предлага критика на несправедливостите, на които те са били подложени. Разказът е изграден около преживяванията и наблюденията на самия лас Касас, който е бил виден защитник на правата на коренните народи. В началото на книгата авторът представя целта си да напише историята на Индиите, утвърждавайки необходимостта от правдиво описание на несправедливостите, извършени по време на испанските завоевания. Лас Касас размишлява върху ролята на божественото провидение в откриването на Новия свят и върху собствения си опит, подчертавайки намерението си да защити както честта на испанската корона, така и достойнството на коренните народи. Той разглежда историческия контекст и мотивите за написването на този разказ, предполагайки, че той цели да поучи бъдещите поколения за грешките на миналото и да подчертае моралното задължение към всички народи да се отнасяме с уважение и справедливост.