„Нови истории на емигранти“ от Кони Зилиакус е сборник с разкази, написани в края на XIX век. Творбата размишлява върху разнообразния опит на емигрантите, като не се съсредоточава единствено върху традиционните работници, а включва и различни други герои, които търсят ново начало в Америка. Разказите изследват темите за трудностите, амбицията и стремежа към по-добър живот, като представят герои като Исак Пелтонен, който се справя с предизвикателствата и възможностите, съпътстващи преместването в нова земя. В началото на сборника се създава основа за разбиране на многобройните мотиви зад миграционния опит. Повествованието започва с обръщение директно към читателя, в което се уточнява, че „емигранти“ обхваща широк кръг от хора, включително не само трудолюбиви работници, но и онези, които бягат от не особено достойно минало. Първият разказ представя Исак Пелтонен, находчив млад мъж, който обмисля емиграция в Америка заради по-добри перспективи, въпреки убеждението на годеницата му Ани, че биха могли да постигнат успех у дома. Чрез пътуването на Исак текстът изтъква предизвикателствата, пред които се изправят имигрантите след пристигането си, включително трудностите при намирането на постоянна работа и желанието за пълноценен живот, преплетено с реалностите на труда, обществената оценка и стремежите към семейно и финансово благополучие.