„Трагедиите, свещените химни и одите на Алесандро Мандзони“ от Алесандро Мандзони е сборник от трагедии, свещени химни и оди, написани в началото на XIX век. Творбата обединява поетичното наследство на автора от един наситен период в италианската литература, представяйки теми, които са едновременно свещени и драматични. Мандзони е видна фигура на италианския романтизъм, а вниманието му към моралните и философските въпроси прониква в цялото му творчество. Въведението към сборника представя контекста на творчеството на Мандзони, като проследява различните етапи и значимите моменти в поетичната му кариера. То разглежда ранните му опити, като „Carme in morte dell'Imbonati“ и „Urania“, разкривайки развитието на поета от подражание към оригинален изказ. Освен това очертава историческия фон, повлиял върху писането му, и засяга лични преживявания, включително обръщането му към вярата и връзките му със значими културни дейци от неговото време. Ранните глави загатват за дълбоко самоизследване и път към духовна и художествена зрелост, подготвяйки почвата за задълбочените теми, разгърнати в следващите химни и трагедии.