„Последната пролет: роман“ от Мемини е роман, написан в началото на XX век. Той се съсредоточава върху живота на Марина Негрони, красива двадесет и пет годишна жена, изправена пред обществените очаквания относно брака и собствените си желания. Повествованието изглежда разглежда темите за идентичността, личните стремежи и сложността на взаимоотношенията във висшите обществени кръгове. В началото на романа се запознаваме с Марина Негрони, докато тя старателно се подготвя за важно светско събитие. Макар да е забележително красива, размишленията ѝ разкриват скрити чувства на разочарование и решителност. Връщайки се в дома на майка си, научаваме за сложните отношения между нея и майка ѝ, херцогинята, която силно желае Марина да се омъжи за подходящ партньор. Атмосферата е изпълнена с очаквания, докато героите обсъждат романтичните си стремежи и усложненията, които могат да възникнат под натиска на обществото. Докато Марина общува с различни персонажи, включително с майка си и приближаващия се ухажор, началото подготвя почвата за задълбочено изследване на любовта, дълга и емоционалната устойчивост.