„Пол и характер“ от Ото Вайнингер е философски текст, написан в началото на XX век. Книгата изследва сложната връзка между половете, като се опитва да сведе духовните различия между мъжете и жените до единен принцип, основан на характерологията. Вайнингер представя своята система, като характеризира сексуалните типове през философска и биологична призма, като по този начин осветлява сложностите на човешката сексуалност. В началото на произведението Вайнингер поставя основите на амбициозното си изследване на динамиката между половете, предполагайки, че традиционните категоризации на мъжко и женско пренебрегват нюансите на човешката идентичност. Той критикува повърхностните бинарни противопоставяния, често използвани в дискусиите за пола, и вместо това настоява за признаване на градациите и преходните форми между половете. Позовавайки се на ембриологичното развитие и изменчивостта на половите характеристики, Вайнингер полага основите на обстоен анализ, целящ да разкрие скритите закони на сексуалното привличане и философските последици от сексуалността, като в крайна сметка предполага, че индивидуалните идентичности не могат да бъдат ясно класифицирани, а по-скоро съществуват в спектър между мъжествеността и женствеността.