„Възпитание“ на Елън Гулд Хармън Уайт е педагогически трактат, написан в началото на XX век. Произведението разглежда същността и целта на истинското възпитание, като подчертава ролята му за цялостното развитие на личността — духовно, умствено и физическо. Чрез своите разсъждения книгата цели да преосмисли традиционните представи за образованието, като предлага божествена и нравствена основа на обучението. В началото на „Възпитание“ авторката заявява, че истинското възпитание надхвърля обикновените академични знания и включва по-дълбоко разбиране на връзката на човека с Бога и света. Уайт подчертава, че целта на възпитанието е да подготви човека не само за земния, но и за вечния живот, като се позовава на библейски препратки, за да илюстрира тезите си. В началото се обсъждат значението на изграждането на характера, нравствената почтеност и стремежа към божествена мъдрост, а Едем е представен като идеалната образователна среда, където самият Бог наставлява човечеството, създавайки модел, който бъдещите поколения да следват както в образованието, така и в живота.