„Жулиао и Библията“ от Емилио Мартинес е художествено повествование, написано в края на XIX век. Историята се развива в Мадрид по време на оживена пролет и се съсредоточава върху Жулиао, млад занаятчия, който е дълбоко повлиян от вярата си и се противопоставя на традиционните религиозни възгледи на своите връстници. Вероятно повествованието засяга темите за вярата, изкуплението и контраста между духовните убеждения и обществените норми. В началото на книгата е изобразена сцена, в която зряла жена на име Жозефа чете съсредоточено книга, докато Жулиао общува с малко момче, което вероятно е нейният син. Чрез образа на Жулиао научаваме за неговия живот и за отношенията му с неговия наставник, който е тежко болен. След като се жени за Мария дас Дорес, Жулиао поема по своя нов семеен път, а характерът му се проявява в състрадание и усърдие. Тези взаимодействия създават основа за разглеждането на религиозни теми, особено на противопоставянето между традиционните католически практики и зараждащите се протестантски убеждения, които Жулиао представлява, подсказвайки конфликт между вярата и утвърдените догми. Началото представя трогателен образ на прост, но набожен живот, преплетен с предизвикателствата на обществените очаквания и религиозната доктрина.