„Филипински острови — правораздаване“ от Карлос Виярагу́т и Естеван е подробен исторически труд, написан в края на XIX век. Книгата разглежда правната система и правораздаването във Филипините по време на испанския колониален период. Чрез щателен анализ тя хвърля светлина върху съдебната структура, ролята на различните съдии и съдилища, както и върху начина, по който се е осъществявало правосъдието сред разнообразното население на архипелага. Текстът се задълбочава в редица аспекти на правната рамка, установена от испанците, включително законодателството, приложимо на островите, и организацията на местните трибунали и съдии. Виярагу́т представя ролите на различни съдебни дейци, като местните съдии (гобернадорсильос), както и на висшите съдебни органи, например Кралската аудиенсия и Върховния трибунал на правосъдието. Той изследва взаимодействието между традиционните практики на коренното население и наложените испански правни структури, като описва гражданската и наказателната системи и последиците им за жителите. Като цяло книгата представлява едновременно исторически документ и анализ на законността и реда във Филипините, подчертавайки значението на административното правораздаване в колониален контекст.