„Сребърното домино; или Странични шепоти, социални и литературни“ от Мари Корели е произведение на литературната сатира, написано в края на XIX век. Този текст съчетава социална критика с хумористични наблюдения върху обществените норми и личности от своето време, като се съсредоточава особено върху лицемерието в литературата и политиката. Разказвачът откровено разсъждава върху социалната картина, пародира известни личности и коментира претенциозността, разпространена в елитните среди. В началото на произведението се появява маскиран разказвач, който влиза в оживено светско събиране и наблюдава хаотичното поведение на присъстващите, съчетавайки amusement с презрение. Чрез остроумни монолози разказвачът разкрива презрението си към повърхностността и моралните провали както на висшите класи, така и на пресата. Той поставя под въпрос понятието за приятелства и вражди, намеква за абсурдността на установените обществени норми и изразява желание да критикува двуличната природа на епохата, докато е маскиран като обикновен наблюдател. Това поставя началото на изследване на теми като идентичност, истина и често смехотворната, но дълбока природа на човешкото поведение.