„Малки диалози, заедно с диалога за милосърдието“ на Луций Аней Сенека представлява сборник от философски есета, приписвани на Сенека, вероятно написани през I век сл. Хр. Тези диалози разглеждат основни за стоицизма теми, като особено внимание се отделя на понятията за провидението, добродетелта и нравствената устойчивост пред лицето на несгодите. Произведението представлява размисъл върху природата на доброто и злото и предлага прозрения за предизвикателствата на човешкото съществуване и очакванията, възлагани на отделните хора, особено на онези с добродетелен характер. Текстът започва с диалог между Сенека и Луцилий, който поставя началото на задълбочено обсъждане на съществуването на провидението и привидните нещастия, сполетяващи добрите хора. Сенека се стреми да примири изпитанията на добродетелните с представата за ръководеща божествена сила, като твърди, че трудностите не са наказания, а възможности за израстване и укрепване. Той представя различни примери от историята, показващи как истинската добродетел се изпитва и разкрива чрез несгодите, и подчертава, че добрият човек никога не може истински да претърпи вреда, ако съхрани почтеността и добродетелта си през всички житейски изпитания.