„Делото Вукобранковиц“ от Ернст Вайс е роман, чието действие се развива в началото на XX век. Сюжетът се върти около процеса срещу Милица Вукобранковиц, 24-годишна учителка, обвинена в опит да отрови съпругата на училищен инспектор, като добавила арсеник към храната им. Разказът изследва темите за предателството, обществения статус и психологическата манипулация, като в центъра на развиващата се драма е образът на Милица, разкриващ сложно преплитане между невинност и вина. В началото на романа са представени съдебните заседания, с които започва първият процес срещу Милица Вукобранковиц. С напредването на делото множество свидетели дават показания във връзка с обвиненията в отравяне в семейство Пифл, разкривайки сложни взаимоотношения и възможни мотиви. Обвиняемата предизвикателно поддържа, че е невинна, като същевременно се опитва да насочи подозренията към другиго, особено към осиновения син на Пифл. Драматизирането на емоционалното ѝ смущение и взаимодействията ѝ със съдиите и адвокатите създават напрегната атмосфера, в която на преден план излизат психиката на героинята и социалните манипулации, загатвайки за по-дълбоки мотиви и усложнения, които ще се разкрият с напредването на повествованието.