„Der geistliche Tod: Roman“ от Емил Мариот е роман, написан в началото на XX век. Историята проследява младия свещеник Георг Хартек, който наскоро е постъпил в енория в спокойно тиролско село. Докато се ориентира в новото си обкръжение, той се сблъсква със сложностите на професията си, очакванията на своите началници и отношенията със селяните, особено с местните жители и другите духовници. В началото на романа Хартек пристига в селото в топла лятна вечер, придружен от вярното си куче Цезар. Той изпитва смесени чувства, докато обмисля новия си живот в тази спокойна местност, белязана от църквата и енорийския дом, който ще бъде неговият нов дом. Първоначалните контакти на свещеника разкриват прост, но суров начин на живот, който той трябва да възприеме. Той се изправя пред предизвикателството да се впише в общност, която сякаш не желае да го приеме, особено когато научава за напрежението в енорията, произтичащо главно от неговия началник, строгия декан, и от влиянието на селяните. Когато започва да общува с местното население, Хартек открива множество обществени взаимоотношения, които ще подложат на изпитание неговата решителност и вяра.