„История на ционизма, 1600–1918 г., том 2 (от 2)“ от Нахум Соколов е историческо изложение, написано в началото на XX век. Трудът представя подробен преглед на развитието на ционисткото движение от 1600 г. до края на Първата световна война, като се съсредоточава по-специално върху проявите му в Англия и Франция. Разглеждат се както усилията на еврейски дейци, така и тези на неевреи, подкрепяли ционистките идеали през този значим период. В началото на тома са описани предисторията и структурата на труда, като се отбелязват енциклопедичният му характер и необходимостта от всеобхватен документален подход поради сложността на въпросите, свързани с ционизма. Споменати са допълнителни глави, чиято цел е да запълнят празнините в повествованието, както и ключови личности и исторически събития, свързани с еврейското национално движение. Въведението от М. Стефан Пишон подчертава обществените и политическите последици от ционизма, представяйки го като част от по-широк стремеж към справедливост и национално възстановяване на еврейския народ, като същевременно загатва за основите, положени за значими бъдещи развития, особено около времето на следвоенната мирна конференция.