„Тъжната песен на Юга (материали към историята на фадото)“ от Алберто Пиментел е историческо описание, написано в началото на XX век. Книгата разглежда произхода, развитието и културното значение на фадото — традиционен жанр португалска музика, характеризиращ се с меланхоличните си теми. Пиментел се задълбочава в обществения контекст, формирал фадото, като изследва корените му и начина, по който то представя преживяванията и емоциите на португалския народ. В началото на книгата е направено задълбочено изследване на етимологията и историческото значение на думата „фадо“, свързвайки я с понятията за съдба и предопределение, разбирани в различни култури. Пиментел се позовава на различни поети и класически тълкувания, за да покаже как вярата в съдбата е проникнала в португалската култура и музика. Той подчертава как съвременното разбиране за фадото като песен, възпяваща житейските скърби и идеята за предварително предопределен път, се е развило, като съчетава лингвистичен анализ със социален коментар за това как тези песни отразяват живота на обикновените хора, особено в Лисабон.