„Основите на мистицизма и други есета“ от Евелин Ъндърхил е сборник от есета, написани в началото на XX век. Тази творба хвърля светлина върху различни измерения на мистицизма, като изследва теоретичните му основи, историческия контекст и практическите му последици. Чрез задълбочен анализ Ъндърхил се стреми да извлече същностното ядро на мистичните преживявания, надхвърляйки традиционните форми и разкривайки универсалните истини, залегнали в основата на мистичната мисъл. Уводът на сборника поставя началото на изследването на Ъндърхил върху природата на мистицизма, като поставя въпроса какво представлява истинското мистично преживяване отвъд културните и историческите различия. Тя подчертава необходимостта да се разграничат предишните интерпретации от същността, която остава постоянна през времето и в различните системи от вярвания. Ъндърхил твърди, че в сърцевината на мистицизма се намира дълбоко съзнание за Бога, характеризиращо се със самоанализ и дълбоко общение между индивидуалната душа и божественото. Това встъпително изложение подчертава сложността на мистичните преживявания, значението на личната трансформация и необходимостта мистицизмът да бъде преосмислен с оглед на съвременното разбиране.