„De Duodecim Abusionibus Sæculi“ на свети Патрик е хиберно-латински трактат, написан между 630 и 700 г. от анонимен ирландски автор. Това влиятелно произведение разглежда социалния и политическия морал чрез дванадесет конкретни злоупотреби, които застрашават правилния обществен ред. Макар в средновековни ръкописи текстът да е приписван на различни отци на Църквата, той широко черпи от библейски източници и оказва влияние върху политическата мисъл в цяла Европа. Неговата девета злоупотреба, отнасяща се до несправедливия крал, се оказва особено влиятелна за каролингските „огледала за владетели“ и по-късната средновековна политическа литература.