„История на франките“ от Григорий, епископ на Тур, е историческо съчинение, написано в началото на VI век. Този труд проследява историята на франкския народ, като подробно описва социално-политическата обстановка по време на упадъка на Римската империя и възникването на ранносредновековните кралства в Галия. Повествованието преплита религиозни теми, разказвайки за делата на крале, светци и църквата и предоставяйки представа за обичаите и вярванията на епохата. Въведението на „История на франките“ подготвя почвата за изследването на Григорий върху бурния период, белязан от нашествия на езичници, конфликти между християнски фракции и предизвикателствата, пред които е изправена църквата. Григорий представя себе си и своите мотиви, подчертавайки религиозната си отдаденост и желанието да документира както забележителните събития, така и по-делничните аспекти на живота. Той подчертава значението на разбирането на борбата между доброто и злото, полагайки основите на историята, която предстои да представи. Чрез съчетание от повествование и размисъл Григорий се стреми да съхрани миналото за бъдещите поколения, като същевременно разкрива сложността на системите от вярвания и обществените преобразования, протичащи в неговото време.