„Събрани съчинения 15: Бели нощи: Четири новели“ от Фьодор Достоевски е сборник с новели, написани в средата на XIX век. Книгата се съсредоточава върху дълбоко емоционални истории, чието действие се развива в Санкт Петербург, и изследва вътрешния живот, мечтите и борбите на героите, особено на онези, които са маргинализирани от обществото. Една от основните новели, „Бели нощи“, проследява чувствителен и самотен герой, който създава мимолетна, но силна връзка с млада жена на име Настенка. Сборникът като цяло вероятно ще допадне на читателите, които се интересуват от психологическа дълбочина и ярки градски атмосфери. В началото на „Бели нощи“, първата новела в сборника, читателят се потапя в лиричната нощна атмосфера на Санкт Петербург, където разказвачът — безименен, самовглъбен „мечтател“ — се скита по осветените от луната улици, изпитвайки едновременно красота и самота. Разказът бързо представя емоционалното му състояние: той познава фасадите на града, но болезнено е откъснат от истинската човешка близост. Тази самота е нарушена, когато среща плачеща млада жена, Настенка, което води до среща, прерастваща в плахо приятелство и взаимни откровения. Чрез техния диалог са въведени темите за изолацията, копнежа и силата на мимолетната човешка връзка, задавайки тон на нежна меланхолия и надежда.