„Шегата и нейното отношение към несъзнаваното“ на Зигмунд Фройд е психоаналитично изследване, публикувано през 1905 г. Фройд разглежда скритите психологически механизми зад шегите и хумора, като прави паралели между създаването на шеги и функционирането на сънищата и несъзнаваната психика. Той изследва как шегите ни позволяват да преодоляваме социалните задръжки и да удовлетворяваме потиснатите инстинкти чрез специфични езикови техники. Творбата разкрива какво казва смехът ни за мислите и желанията, които потискаме в ежедневието.