„Когато любовта изгрява“ от Аделейд Стърлинг е роман, написан в началото на XX век. Съчетавайки романтика със социални интриги и щипка готическа мистерия, той проследява импулсивната Доли Ардън — тайно омъжена за граф — и сдържаната ѝ доведена сестра Магдален Клайд, докато внезапното богатство ги изтръгва от несигурния градски живот и ги отвежда в мрачно шотландско имение. Темите за идентичността, репутацията и класовото напрежение се преплитат с хищни ухажори, враждебни слуги и намек за по-стабилна любов за Магдален. В началото на „Когато любовта изгрява“ Доли и Магдален са в Лондон, на ръба на разорението, докато Доли не разкрива доказателство за тайния си брак с покойния граф на Барнисдейл и писмо, което ѝ позволява да предяви правата си след смъртта му; признанието от семейния адвокат прави Доли графиня, а малкия ѝ син Роналд — новия граф. Опасен инцидент в шумен ресторант е предотвратен от непознатия Дик Ловел, който гаси осветлението и ги извежда, а по-късно отново се появява на Флийт Стрийт, за да предложи тиха, искрена помощ — рязък контраст със Стар-Далтън, заплашителен кредитор, който не иска да остави Доли на мира. В търсене на сигурност и почтеност те прекосяват река Клайд до замъка Ардмор, но откриват само студени стаи, уклончиви, застаряващи слуги и дом, пропит с тревога. Магдален преживява ярък кошмар за безмълвно убийство, който засилва зловещото предчувствие. Напрежението се изостря, когато Доли се изправя срещу икономката, госпожа Кийт, заради заключените стаи, „запазени за Стратардън“, но получава категоричен отказ — така сестрите остават изолирани във враждебен дом, където сякаш се събират власт, тайни и опасност.