„Ден в Хелзинки“ от Ейно Лейно е сатирична новела, написана в началото на XX век. Тя проследява Теофилус Малахиас Тавела, застаряващ частен учител от малък град и пламенен, но разкъсван от противоречия патриот, който се отправя към столицата с надеждата да помири враждуващите политически лагери на Финландия; около него се събира пъстра компания от роднини, видни граждани и кафейни интелектуалци, разкриващи в рамките на един-единствен ден партийните съперничества, театралността на пресата и общественото самодоволство. Със сух хумор и живи диалози творбата очертава общество, жадуващо за единство, но спъвано от суета и личен интерес. В началото на новелата са представени пестеливият живот на Тавела, идеализмът му, подхранван от вестниците, и донкихотовският му план за междупартийно съгласие. Пристигайки в Хелзинки, той разменя остри реплики със светския си племенник, адвоката Тауно Тавела, чиито собствени планове за ухажване се преплитат с партийните съображения за публичен образ, и е насочен към дома на влиятелния учител Лию. Там строг баща се кара на своя непостоянен син Они, тайно крои брак за дъщеря си Импи и — заедно със съпругата си, затрупана с комитетски задължения — размишлява мрачно върху обществените обиди и необходимостта от помирение. Между различните си задачи главният герой се опитва да говори на събрание на работници, но е заглушен с викове, докато в близкото кафене група млади писатели и критици води ожесточени спорове за изкуството, журналистиката и политиката, очертавайки трескавата атмосфера на столицата, в която той току-що е пристъпил.