„Индийски разкази“ от Ръдиард Киплинг е сборник с кратки разкази, написани в края на XIX век и почерпили от опита на автора в колониална Индия. Разказите обхващат разнообразни теми, сред които приключенията, моралът и културните взаимодействия между британските колонизатори и народа на Индия. В началната част са представени герои като Чарли Миърс, амбициозен млад писател от Лондон, който се бори с литературните си стремежи и неволно се оказва въвлечен в история за прераждане и приключения. Началото на „Индийски разкази“ поставя основите на стремежите на Чарли Миърс, който копнее да създаде оригинален разказ. Срещайки безименен разказвач, той споделя завладяваща идея за гребец на галера, от която се разгръща възможността за богато повествование. Макар че първоначално представите на Чарли са объркани поради липсата му на опит, разказвачът вижда потенциал в замисъла му и се чувства подтикнат да му помогне да го осъществи. В началото умело се преплитат темите за творчеството и идентичността, загатвайки за по-дълбоки изследвания на паметта и съществуването, докато Чарли несъзнателно черпи от минали животи в своето повествование, създавайки интригуваща смесица от художествена измислица и философско търсене.