„Елизабетинските морски кучета: Хроника на Дрейк и неговите спътници“ от Уилям Ууд е историческо повествование, написано в началото на XX век. Книгата разглежда морските подвизи на английските морски капитани по време на управлението на кралица Елизабет I, като се съсредоточава върху фигури като сър Франсис Дрейк и неговите съвременници, наричани морски кучета. Чрез подробен разказ и исторически анализ книгата има за цел да покаже как тези личности са допринесли за изграждането на военноморската мощ на Англия и за колониалните ѝ начинания отвъд моретата. Началото на книгата подготвя сцената за Епохата на географските открития, като представя Джовани Кабото (Джон Кабот) и описва подробно пътешествията му, бележещи ранното начало на английските изследвания в Америка. То поставя акцент върху контекста на европейските изследвания през XV век, със споменавания на Колумб и значителните промени в морската търговия и политиката. В повествованието се разглежда патентът, издаден на Кабото от крал Хенри VII, който му позволява да отплава в търсене на нови земи, и се проследява пътуването му от Бристол до източното крайбрежие на Северна Америка. Тази част въвежда темите за изследователските пътешествия, приключенията и състезателния дух, характеризирали морските начинания на Англия в епоха с голямо историческо значение.