„Evidences of Christianity“ от Уилям Пейли е богословски труд, написан в началото на XIX век. Този трактат разглежда историческите и рационалните основи на християнството, като защитава неговата достоверност чрез анализ на живота и страданията на първите му последователи, както и на чудесните събития, приписвани на неговия основател Исус Христос. Трудът се стреми да установи, че разказите на тези ранни свидетели са не само истинни, но и подкрепени от множество исторически доказателства. В началото на книгата авторът изразява своята благодарност към почитаемия Джеймс Йорк за предоставената му значима академична възможност. Пейли полага основите на своите аргументи, като обсъжда необходимостта от божествено откровение и това, че то естествено би било съпроводено от чудесни събития. Той представя идеята, че макар чудесата да могат да изглеждат невероятни, те не са лишени от достоверност, когато са свързани с откровение на божество. Пейли подчертава жертвите, направени от първите свидетели на християнството, като твърди, че характерът на техните изпитания и почтеността на техните свидетелства осигуряват съществена основа за автентичността на вярата. Това въведение полага здрава основа за последващото разглеждане на доказателствата в подкрепа на християнската вяра в целия текст.