„Десет хиляди мили с кучешки впряг“ от Хъдсън Стък е пътепис, написан в началото на XX век. Книгата разказва за поредица от зимни пътувания с кучешки впряг през суровата и рядко населена вътрешност на Аляска, като подчертава предизвикателствата на суровия климат и красотата на срещнатите пейзажи. Стък, известен и със своите алпинистки постижения, предлага наблюдения върху екосистемите, местното население и въздействието на мисионерската дейност в региона, свързвайки личното приключение с по-широки социални въпроси. Началото на произведението поставя основите на изследването на вътрешността на Аляска от Стък, започвайки с амбициозното му зимно пътуване, планирано за сезона 1905–1906 г. Той се подготвя за пътуването от Феърбанкс, описвайки организацията на придвижването с шейна по замръзнали водни пътища и значението на кучешкия си впряг. Разказът на Стък представя суровите реалности на зимното пътуване, включително опасностите от излизаща на повърхността вода и предизвикателствата, породени от силния студ. Вниманието му към детайлите рисува ярка картина на пейзажа, като същевременно предвещава изпитанията, с които той и спътниците му ще се сблъскат по време на експедицията. Чрез анекдоти за срещите им както с дивата природа, така и с местните общности, Стък полага основите на увлекателен разказ за приключения, трудности и размисъл в един от последните погранични райони на Америка.