„Фауст на Гьоте“ от Й. Д. Биеренс де Хаан е философско изследване, написано в началото на XX век. Творбата се задълбочава в темите, представени в емблематичната пиеса „Фауст“ на Йохан Волфганг фон Гьоте, като разглежда човешкото състояние, търсенето на смисъл и екзистенциалните борби, пред които е изправено човечеството. В центъра на този разказ е персонажът Фауст, който олицетворява дълбок стремеж към знание и пълноценност сред своя екзистенциален отчаяние. В началото на изследването авторът представя Фауст като фигура, олицетворяваща архетипния човешки опит. Ние ставаме свидетели на дълбокия му плач, разкриващ силно недоволство от ограниченията на човешкото знание и отчаянието, което те пораждат. Това въведение установява контраст между Фауст и неговия помощник Вагнер, който олицетворява по-повърхностно разбиране на науката и знанието. Чрез тази връзка творбата подчертава осъзнаването от страна на Фауст на сложностите и загадките на съществуването, подготвяйки почвата за изследване на съперничещите си стремежи както към знание, така и към емоционална пълноценност. Напрежението между тези герои подчертава по-дълбоките философски търсения и трагичните елементи, присъщи на характера на Фауст още от самото начало.