„Очерки към теорията на познанието“ от Александър Филип е философски трактат, написан в началото на XX век. Творбата изследва природата на познанието и принципите, които го определят, като разглежда сложни идеи за времето, възприятието и реалността. Филип анализира как познанието се изгражда чрез динамична дейност и критикува съществуващите философски парадигми, особено сенсуалистичния възглед, че познанието възниква единствено от сетивния опит. В началото на творбата авторът разсъждава върху съвременното състояние на цивилизацията, изразявайки загриженост относно посоката на човечеството сред хаоса на модерния живот. Той подчертава значението на ясното разбиране на природата на познанието за ориентиране в тези бурни времена, като изтъква необходимостта от принципи, позволяващи осмислено мислене и действие. Филип подготвя почвата за всестранно изследване на тези идеи, започвайки с понятието за време и неговото измерване и полагайки философска основа за изследване на начина, по който човешките същества достигат до разбирането на света и самите себе си.