„Пътят на правото“ от Оливър Уендъл Холмс-младши е правен очерк, написан в края на XIX век, по-конкретно в края на 1800-те години. Този академичен труд разглежда природата и целта на правото като предвиждаща система за регулиране на обществото, като подчертава разграничението между правните задължения и моралните принципи. Холмс се стреми да изследва правото не като строг набор от морални кодекси, а като съвкупност от предсказания относно последиците, с които хората могат да се сблъскат заради действията си. В този очерк Холмс твърди, че правото по същество се състои в предвиждането на начина, по който съдилищата ще реагират на конкретни действия, като представя правните задължения като предвиждания за реакциите на обществото, а не като морални императиви. Той критично разглежда склонността правните норми да се смесват с моралните ценности, като изтъква, че подобно объркване често води до неправилно тълкуване при правния анализ. Чрез анализ на понятия като договори, деликти и правни задължения той показва как езикът на правото може да заблуди практикуващите юристи, ако бъде разбиран единствено през морална призма. В крайна сметка Холмс се застъпва за ясен, аналитичен подход към изучаването на правото, който поставя практическите последици от него над историческите или етичните му основи, подчертавайки убеждението му, че правото е динамична система, отразяваща потребностите и реалностите на обществото.