„Утринни цветя, събрани привечер“ от Сюн Лун е сборник с есета, написани в началото на XX век. Творбата размишлява върху детските спомени и преживявания на автора, като чрез различни анекдоти изобразява носталгичен копнеж по по-прости времена и невинността на младостта. Есетата разглеждат теми като личната рефлексия, семейните връзки и взаимодействието между паметта и идентичността. Началото на „Утринни цветя, събрани привечер“ задава тона на сборника: авторът изразява желание да намери спокойствие сред хаоса на живота и размишлява върху сложността на своите мисли и спомени. Той си спомня топлината и простотата на миналото си, включително ярките вкусове на детските плодове и горчиво-сладката същност на носталгията. Първото есе представя сложното отношение на автора към котките, породено от случка с домашна мишка, която го кара да се изправи пред по-дълбоки чувства, свързани с любовта, загубата и неговата детска гледачка, наричана „А Чан“. Този разказ създава тон на тъжна нежност и спомени, приканвайки читателите да изследват съчетанието от хумор и трогателност в разкриването на паметта в целия сборник.