„Вик“ от Сюн Лу е сборник с разкази, написани в началото на XX век. Творбата разсъждава върху личния опит и обществените наблюдения, преплитайки темите за самотата, критиката на обществото и борбата за индивидуална идентичност в неспокойно време. В центъра на този сборник са гласовете на герои, които се борят с обстоятелствата си на фона на обществените очаквания и личните стремежи. Творбата започва със самоаналитичен предговор, разкриващ носталгията на автора и разочарованието му от изгубените младежки мечти. Той разказва за период на лични изпитания, когато съчетава грижите за болния си баща с получаването на образование. Размишлявайки върху миналия си опит, той изразява все по-дълбокото си разочарование от медицинската професия и заобикалящите го обществени структури. Текстът подготвя почвата за по-задълбочено изследване на вътрешния живот на героите и критиките към обществото, подсказвайки, че техните истории ще въплътят копнежа по смисъл и жаждата за промяна в рамките на строга обществена система.