„Човекът-гъска“ на Якоб Васерман е роман, написан в началото на XX век. Той разглежда темите за социалните промени, личната борба и семейните отношения, като се съсредоточава предимно върху живота на Готфрид Нотхафт, тъкач в малко германско градче, и неговия син Даниел. С развитието на историята романът изследва въздействието на индустриализацията върху традиционния начин на живот и начина, по който хората се стремят към своите цели сред трудности и разочарования. В началото на повествованието се запознаваме със селската местност Ешенбах и с живота на Готфрид Нотхафт — тъкач, чийто занаят е застрашен от появата на машинно произведени тъкани. Съкровеното му желание да има син най-сетне се сбъдва, но животът му все повече е обременен от бедност и отчаяние, тъй като индустрията нарушава препитанието на семейството им. Когато финансовите трудности на Готфрид се задълбочават, той разкрива пред своя шурей Джейсън Филип Шимелвайс скрити спестявания, надявайки се да осигури бъдещето на семейството си, особено на Даниел. Още в началото на историята напрежението, породено от бедността, амбициите и семейните очаквания, загатва за сложната динамика, която ще определи живота на тези герои.