„Наръчник по морална философия“ от Андрю П. Пийбоди е изчерпателен трактат върху етичните принципи, написан в края на XIX век. Трудът е предназначен преди всичко за образователна употреба в колежи и гимназии и служи като ръководство към основите на моралната философия и етичното поведение. В него се разглеждат природата на действията, намеренията и дълбоките мотиви, които движат човешкото поведение, с акцент върху понятията за добро и зло, дълг и морална отговорност. В началото на книгата се въвежда темата за действието, като се обяснява, че моралността на едно действие се определя от намерението зад него. Пийбоди обсъжда природата на човешката воля и свобода, размишлявайки дали съществува истински избор или намеренията ни са повлияни от външни фактори. Той отстоява значението на съзнанието за разбирането ни на морала, като изтъква, че осъзнаването на възможностите и последствията от тях е основополагащо за вземането на етични решения. Това поставя началото на по-нататъшното изследване на моралната философия в труда, който се стреми да предложи систематична рамка за разбирането на моралните задължения и принципите, ръководещи човешките действия.