„Панхроникон“ от Харолд Стийл Маккей е художествен роман, написан в началото на XX век. Историята се върти около две сестри, Ребека и Фийби Уайз, които се оказват въвлечени в ексцентричните идеи на Коперник Друп, селски негодник с фантастична теория за пътуването във времето. С развитието на повествованието героите изследват темите за амбицията, хода на времето и желанието за втори шанс, на фона на причудлива научна фантастика. В началната част на книгата двете сестри са представени в дома си в Пелтънвил Сентър, Ню Хемпшир, където се занимават с обикновени задачи и ежедневни дела. Ребека, по-голямата сестра, е практична и грижовна, докато по-малката Фийби е изпълнена с любопитство и амбиция, особено що се отнася до часовете ѝ по Шекспир. Взаимоотношенията им са непринудени, но разкриващи характерите им, и подготвят появата на Коперник Друп, който предлага нелеп план за връщане назад във времето с помощта на машина, наречена от него Панхроникон. С развитието на разговора им хуморът и абсурдът се преплитат, предвещавайки необикновеното пътешествие, което героите предстои да предприемат. Съчетанието на всекидневния живот с необичайната скорост на пътуването във времето създава завладяващо напрежение още от самото начало.